За книгата: 2012 / Историята е многовариантна. Човек винаги може да си представи какво би се случило, ако Николай II не беше абдикирал или не беше разстрелял работническа демонстрация в центъра на столицата през януари 1905 г. Ще има няколко варианта, защото от всяко събитие, което се е случило или не се е случило, възниква не една възможност, а няколко наведнъж. В същото време историята е едноредова. Случилото се е случило, случилото се е неотменимо и необратимо. В интерес на истината комбинацията от многовариантност и необратимост, многолинейност и еднопосочност е това, което прави историята толкова интересна. В последния случай най-интересни са онези, които са загубили историята, но са оцелели. Василий Виталиевич Шулгин беше такъв губещ, но оцелял. Депутат и на четирите предреволюционни Думи, руски националист, по време на антисемитската афера Бейлис, той взе страната на фалшиво обвинен евреин; участник в белогвардейското движение, емигрант, съветски затворник, амнистиран от Хрушчов; пенсионер, който живее тихо в град Владимир, който участва в два съветски филма "Пред съда на историята" и "Операция Доверие", в които играе себе си, Шулгин в годините на упадък си припомни целия си живот и Ростислав Красюков прилежно записваше тези спомени. Всеки, който е чел мемоарите на Шулгин, ще се съгласи, че Ростислав Красюков успява да запази интонацията на Шулгин. Тя е разпознаваема. Разпознаваме самия него, един губещ политик, който изобщо не вярва, че е загубил завинаги. Простен от съветския режим, снимайки се в пропагандни филми, той е уверен, че е по-умен от своите победители, които случайно ще провеждат и вече провеждат великодържавна националистическа политика. Във всичко, което Шулгин каза на Красюков, има именно тази ярка, плашеща и може би обнадеждаваща черта. Никога нищо не е напълно изгубено, нито в политиката, нито в историята. Никой не може да се счита за окончателен и безвъзвратен губещ.